Здравейте момичета, Както бях обещала ще ви разкажа моята история и пътя, който изминах до така желаното забременяване. Аз съм на 30 г. Съпругът ми е с 8 години по-голям от мене. Цикълът ми винаги е бил редовен -26, 28, рядко 30 дни без някакви осолбени оплаквания. От м. май 2000 г. започнахме да правим опити за бебе.
Месец септември 2000 г. бях бременна, но за съжаление за кратко - направих спонтанен аборт съвсем в началото на бременността. Беше в 2 часа през ноща си спомням и отидохме в Шейново, където констатираха аборта. Кошмарът беше голям...., но не искам да си спомням. Лекарят каза, че не се налага кюртаж, защото е съвсем в началото и организмът сам ще се справи. Така и направих. След една седмица отидох на контролен преглед при друга лекарка във Военна болница. Имах тъпа болка от ляво, почти постоянно и тя каза, че имам възпаление на лявата тръба, посъветва ме да постъпя в болница и една седмица ми правиха някакви инжекции с антибиотик. /напълно излишно както по-късно се изяснява поради грешно диагностициране/. Изписаха ме след една седмица и на прегледа казаха, че вече всичко е ок. Болката леко попремина, но от време на време пак се появяваше.
Трябваше да се пазим 6 месеца след аборта и след това отново да започнем опитите за бебе. Междувременно по препоръка на наши познати отидох и при друг лекар от Втора градска болница, тъй като болката от ляво ту се появяваше , ту изчезваше..... Той ме прегледа много внимателно и заключението му беше, че става въпрос за ендометриозни огннища в ляво, каза че вижда синкав-виолетови петънца от ляво. Предписа ми да пия от 5 до 25-ия ден дуфастон и ако нямам други оплаквания след 2-3 месеца да отида на контролен преглед отново, за да видим дали ендометриозните огнища ще се повлияят. Спомена ми и за другите методи за лечение на ендометриозата - консервативния със спиране на цикъла / категорично не го препоръча, тъй като каза, че това е изкуствено вкарване на жената в климактериум, има много странични ефекти , пък и резултата не е сигурен/ и оперативния - лапароскопия или лапаротомия. И така 6-те месеца след аборта изминаха.
Подновихме опитите за бебе, но нищо не се получаваше и всеки месец разочарованието беше голямо. Продължавах да пия дуфастона по същата схема, лекарят ми казя да си меря и базалната температура, за да проследим овулацията. За фоликуметрия не ми спомена нищо. Той беше много добър лекар от старата генерация, но не разполагаше в частния си кабинет с вагинален видеозон, пък и аз към онзи момент за фоликуметрия не бях чувала. От температурната крива установи, че няма всеки месец налице изразена овулация и в началото на 2002 г. ми назначи да пия клостилбегит в продължение на 3 месеца от 5-ия до 10-ия ден 2х1, следващите месеци 3х1 без да следим нищо на вагинален видеозон. Вече според температурната крива овулация настъпваше към 14-15 ден, но нищо не се получаваше. Едновременно с това продължавах да пия и дуфастона.
След 3-те месеца стимулация без резултата назначи спермограма и на съпруга ми. Той я направи в Майчин дом и показателите бяха отлични. Следователно проблемът оставаше да е при мене - локализирани ендометриозни огнища, които не намаляват след приема на дуфастон близо 2 години без прекъсване. От дуфастона освен лека напрегност, други странични ефекти не съм имала. И така до септември 2002 г., когато отидох отново на преглед и лекарят ми предложи след като нищо не се получава с бебето да ми направи операция /лапаротомия/. Тогава той ми спомена и за лапароскопията като метод, но каза че за него лапаротомията е по-добър начин и, че ако има усложнения лапароскопията също може да премине в лапаротомия, така че аз се съгласих и така октомври 2002 г. ми направи операцията.
Диагнозата бе потвърдена - ендометриозни огнища и сраствания в ляво, силно нагъната лява тръба, запазен фимбриален апарат, резекция на яйчниците. От операцията се възстанових много бързо. Силно се надявах това да е последната мъка, през която преминавам по пътя до така желаната цел.
И отново трябваше да се пазим 6-месеца със съпруга ми и след това да подновим опитите, като предписаното ми лечение беше пак дуфастон първите 2 месеца 3х1 от 5 до 25 ден и следващите месеци 2х1. 3х1 обаче ми беше твърде голяма доза, от която в средата на цикъла получавах кръвотечение и го пиех дуфастона 2х1. За мене дуфастона беше като бонбонки или дъвки. Той ме съпътстваше непрекъснато където и да съм, защото ми бе казано че ако го спра вероятността ендометриозните огнища да се възвърнат е твърде голяма.
През май 2003 г. отново подновихме опитите за забременяване, но пак нищо. Отидох и при друга лекарка, която проследяваше овулацията ми на вагинален видеозон - овулация имах, чудесни фоликули /по нейни думи/ и пак нищо. Отчаянието ми беше голямо. Не знаех вече при кого да отида и какво да направя. Междувречменно си купих и от билките на д-р Желязков и се чувствах прекрасно, но нищо не се получаваше. От средата на 2003 г. до края на годината със съпруга ми си дадохме почивка и спрях обиколката на гинекологичните кабинети. Пропуснах да кажа, че изследвах и всички хормони - всичките бяха в норма, малко по-ниска стойност на прогестерона - но пак в норма. Цветна снимка на тръбите- едната по-нагъната, но двустранна тубарна проходимост.
Януари 2004 г. съпругът ми започна да има лека болка в левия тестис. Отиде на лекар - диагнозата беше епидидимит /лекарят напипвал над тестиса някакво образувание като зърно. До март 2004 г. го тъпка с какви ли не антибиотици, изследвания - посявка на сперма , вксичко нормално, но образуванието си стои и той видимо започна да се притеснява. До този момент той не е имал никакви оплаквания от подобен род и шокът и за двама ни беше голям. Не стига, че аз бях с проблем, пък сега и той.....разбира се оставахме оптимисти, че нещата ще се наредят и то благодарение на подкрепата, която имах през цялото време от него. Нито за миг не е казал ти си виновна, че не става бебето или нещо подобно. През март 2004 г. след като нямаше резултат от лечението с антибиотици, прочетох от сайта на Зачатие за д-р Кацаров и го накарах да отиде на преглед при него. Разбира се поставената му диагноза е била напълно погрешна и изпитите антибиотици и инжекции напълно безмислени - заключението на Кацаров. Диагнозата - кистичка, за която тенденцията е увеличаване и съответно запушване на семенните каналчета. Каза на мъжа ми ,че има избор или да се оперира веднага или да изчака, докато съвсем нарасне и започне да му пречи, но при всички случаи го увери, че без операция няма да мине. Той се съгласи веднага и още същият месец си направи оперцията при Кацаров. Възстанови се много бързо.
След 3-месеца Кацаров му каза да направи контролна спермограма, но ние не чакахме дотогава и аз реших да направя инсеминация при д-р Тодоров. И както вече писах на 10 май направих инсеминация и резултатът е положителен - бременна съм. Получи се от първия път, макар и при съвсем не блестящите резултати от спермограмата на мъжа ми в деня на инсеминацията. Засега съм много доволна от д-р Иво Тодоров. Той ни върна надеждата. Както вече писах инсеминацията беше на 14-ия ден от цикъла , а ние имахме контакти и на 12-ия и 16-я ден. Стимулира ме с клостилбегит и ГоналФ. Днес бях на преглед и засега всичко е наред. Вече има и сърдечна дейност ембриончето. Терминът ми е определен за 2 февруари. Надявам се всичко да е наред оттук нататък.
Момичета разказах ви всичко това, не за да ви отегча, а да ви вдъхна надежда и да ви кажа, че каквито и да са обстоятелствата човек трябва да се бори и не трябва да се отказва, а да вярва,че чудото ще стане. Перипетиите през които преминахме аз и съпругът ни, ни направиха по-силни и може би в голяма степен ни приземиха.....
Желая на всички ви в най-скоро време по едно хубаво сладко бебче.
Историята е изпратена от: Нети
клуб "Проблемно забременяване"