Историята на kremkaramel
Публикувано на: 06.02.2013г.
Омъжих се на 23 г. и бях сигурна, че до 30 ще съм родила и двете си деца. Но съдбата бе решила друго. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 г. изпих куп лекарства без да имам направени никакви изследвания. След това решихме да търсим помощ в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...
За зла участ попаднахме на доц. Илия Ватев, след него на друг, андролога Димитър Цветков. Започнаха мъките. И така близо 7 г., докато попаднахме на истински специалисти в тази област. През 2002 д-р Кацаров оперира мъжа ми от варикоцеле. Надявахме се да се подобри спермограмата след това, но така и не стана. През 2004 направихме първото ИКСИ в клиника Щерев. Последва второ, трето, трансфер на замразени ембриони. След тях направихме 6 донорски инсеминации. Всички хормони бяха в норма, лигавица чудесна по думите на д-рката, тръбите без проблем. И на въпроса защо не става и с донор, нали всичко е наред при мен, отговора беше "Ще стане, но не се знае от кой опит". И тогава започнах сама да търся причината. Вечер стоях пред компютъра до 2 часа и търсех информация. Получих я естествено от Зачатие. Отидохме в Плевен, пуснах имунологични и генетични, и както ми нямаше нищо, се оказа че си имам от всичко. Завишени НК-клетки, тромбофилия, още 2 други генетични мутации и мозаечен кариотип в цитогенетичното.
Тогава сменихме клиниката. Лукса и доброто отношение в клиника Щерев не ми помогнаха.
Имахме щастието да се запознаем с най-добрия Човек - д-р Стаменов!
Разгледа всички изследвания на първата ни среща, въздъхна и каза, че обещава да направи всичко. Това ми стигаше.

Изтеглихме нов кредит, с помощта на Искам бебе. Направихме първото ИКСИ при д-р Стаменов, като решихме да направим и предимплантационна генетична диагностика. Толкова вярвахме, че това е нашия опит. Но на 17-тия ден отново отрицателен тест, който преживяхме най-тежко. Цяла нощ плакахме, на мен се схвана долната члюст и ръката. На следващата сутрин на мъжа ми му прилоша в работата. Тогава взехме решение да подадем документи за осиновяване. Казахме си, че не бива да позволяваме проблема да ни съсипе, ще си вземем детенце и пак ще сме истинско семейство. Д-ра предложи да пробваме ИКСИ на естествен цикъл. Всичко тръгна добре, но на пункцията се оказа, че фоликула е кух. Намерихме пари на ново ИКСИ. Отново неуспешно. Вече не ми бяха останали сълзи...

Повече пари нямаше. И повече кредити не можехме да изтеглим. Тогава беше създаден Фонда. Подадохме документи и на днешния ден 09.09. преди 1 година ми се обадиха, че съм одобрена. Вече бях направила цветна снимка и още изследвания. Д-р Стаменов беше категоричен, че ще открие причината за липса на имплантация. Направихме биопсия, която наистина показа, че има проблем с имплантацията. Сложиха ми лекарство и след 2 дни контролна биопсия. Беше идеална.

На 12.11.2009 започнахме стимулацията по къс протокол.
На 21.11.2009 бе пункцията.
На 24.11.2009 ми върнаха 4 ембриона.
На 10.12.2009 направих кръвния тест в клиниката. Бета ЧХГ 900.
Толкова не бях плакала през живота си.

На 16.08.2010г. се роди токлова чаканата ни рожба.
Благодаря на Господ, че чу молитвите ни!
Благодаря на Човека и лекаря д-р Стаменов!
Благодаря на Зачатие!
Благодаря на всички, които помогнаха да бъде създаден Фонда за асистирана репродукция!

Мили момичета, които вече нямате сили и не знаете по кой път да хванете! Борете се! За нищо на света не се отказвайте от мечтата си, защото чудеса се случват!
 
Публикувана 2010 г.