0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Здравейте приятели,
Дойде моментът да определите своя фаворит в конкурса "Коледно желание". Задачата никак не е лека, защото всички 51 участнички са изразили много вълнуващо и искрено своите мечти, копнежи и желания в навечерието на един от най-светлите Християнски празници - Рождество Христово. Желание за нещо свято, истинско и осмислящо живота на човек - да бъде родител. Искаме да пожелаем на всички тези красиви и чисти желания, вдъхновили вашите вълнуващи работи, следващата Коледа да се превърнат в щастие отразено в очите ви от щастливи детски усмивки!

Правилата за гласуване са следните:

1. Можете да гласувате за до 5 творби;

2. Могат да гласуват само потребители, регистрирани във форума преди 14.11.2008 г. Гласовете на потребители, регистрирани след тази дата ще се отделят служебно от базата данни на всеки 24-48 часа. Така ще се избегне създаването на множество регистрации само и единствено за гласуване в анкетата;

3. Гласуването приключва на 19.12.2008 г. в 24:00 ч. като фаворитът на публиката ще бъде обявен на 20.12.2008 г.

Успех на участничките в конкурса и сбъдване на всички Коледни желания!
« Последна редакция: Декември 15, 2008, 00:35:38 am от Сдружение Зачатие »
*
А това е от Огняна. Тя не участва в конкурса, но иска да го посвети на всички, които се борят за най-хубавото на този свят – за дете!

 ornaico1

Коледна молитва
 
Мене ме е, мамо,
пуста вещица заклела,
заклела ме е, проклела,
да си нямам детенце,
да се сретам клета, сама,
пусто празно сърце
да кърви, да кърви
във глухи мъки.
Мене ме е, мамо, обаче,
добра орисница нарекла
да си имам другарче,
на рамо, мамо, да мога
да се опра, да поплача.
Носи ме, мамо, той, обича ме,
гизди ме с нова премяна.
И рекла съм, мамо, миличка,
ще си сложа медно коланче,
в коси ще си биле забуча,
до сърце си рубин голям ще окича
и ще затъпча по тоз огън,
дето тази черна вещица ме нарече
в нестинарка да се превърна.
 
В огън играя, мила ми мамо.
Нозете ми черна жарава тъпчат,
тъпчат, но не горят, мамо,
не спират, нито болят, само изтръпват.
Не черни от сажди стават, мамо,
а пишат горчива молитва:
„Смили се над мен, Господи,
прати ми, добра вест
детенце да си имам!
Подкрепи ме, Майко Божия,
здраво него да износя, родя,
главица да си галя,
очите ми, мила Майко,
светло да гледат,
сърце ми да бие
за една малка звездица,
да чуя думата -  „Мамо”!”
*
 ornaico1    1. titkata   


         Бихме дали всичко за едно биещо сърчице,

         протягаме надалеч и двете си ръце.

         Искаме да сграбчим нашето дете,

         да гледаме как щастливо то расте!

         

         

         Ех…бави   се във времето то,

         дългоочакваното   нежно същество

         и кара нас да тъжим,

         причините у нас да търсим!

      
         

               
         

         
      
         Лутаме се, пътуваме по пътищата,

         бленуваме и се радваме на сънищата –

         в тях сме дори четирима

         двама по двама в комбина

      
         Една малка калпазанка сладка

         под ръка с пакостника – милия си батко,

         правят малки белички и се смеят

         и около нас с играчки лудеят.

         

         

         Бихме дали всичко за едно биещо сърчице,

         а защо не сърчицата да са две

         дружинка ще са в живота те

         и всеки   при нужда на другия ще се опре.

         

         

         Ето за това ние си мечтаем

         живот на две душички да дадем

         и ще продължаваме да се стараем

         с любов и нежност ще ги създадем!!!

      
         

      
      
*
ornaico1    2. aevin   

Здравейте. Няма да пиша увод, защото когато се замисля за коледното си желание се натъжавам и не мога да измисля нищо положително. Все повече се питам, колко още ще имам едно и също коледно желание. В края на януари 2008 година правих опит за инвитро. Тогава ми дойде музата да напиша едно стихотворение. С него исках да вдъхна повече оптимизъм на момичетата, с които бяхме заедно. Заглавиео се чете отвесно от първите букви на редовете.

Вятърът нежно люлее клоните.
Ято птици безцелно кръжи.
Реките неуморно бягат по пътя си.
Времето лудо земята върти.
А ние сме тук, частица от времето
И чакаме кротко своята съдба
Търкалят се дните, следват ги нощите
Ехо изпълва самотни сърца.

Момичета, запалете искрица в душите си!
Очите не бива да са пълни с тъга!
Мечтайте и вярвайте истински,
Има смисъл от всичко в света.
Човек е по-силен от бремето.
Единствен господар на своята съдба.
Трябва наистина, силно да вярваме
А Господ ще ни дари с радостта
*
ornaico1    3. rally_pat   


Привет на всички,
Та мили ми дами и господа, и моята светла личност се престраши да кандидатства.
А Коледната ми мечта... Ехх, коледната ми мечта е да посрещна следващата Коледа в такава компания:



Да имам най-прекрасната къдрокоса главица, най-прекрасните ръчички на света да хващат пръста ми, две крачета да топуркат след мен и прекрасното ми черно четирилапо момче.

Да гледам как детето ми расте заобиколено от щастие и любов, да чувам смеха му, да превързвам надраното коленце и да бърша сълзи от негодувание.

Мечтая... и дано мечтите ми някой ден се превърнат в реалност
*
ornaico1    4. deep   


*
ornaico1    5. Pesheck   


Не знам дали е точно желание, защото май приключих с желанията. По скоро е надежда и вяра. Вяра, че това, което искам толкова много, най-накрая щесе сбъдне. И този път съм напълно уверена в успеха си. Така че, не си пожелавам, а вярвам. Вярвам, че ще стане. Ще!

(кликни, за да прочетеш стихчето на Pesheck)

*
ornaico1    6. volleyball/joli75   

Така минават дните ми и пак се задават вълшебните Коледни празници.
Всеки път се молех за детенце. Този път променям писмото си до Дядо Коледа, като си пожелавам здраве, късмет и любов.
Ако Той ми подари частица от желанията ми в навечерието на Рождество Христово, вече няма да празнуваме с милото така:



Обещавам да се променя, да преосмисля радостите от живота и ще очаквам момента, когато ще се роди плодът на нашата любов.
Вярвам и се моля да бъдем благословени!
Пожелавам го на всички!
*
ornaico1    7. zazolinka   

ПредКоледно

Вярвате ли в чудеса?
Или пък сте реалисти?....
Ако вашите сърца
пазят тайни светли, чисти,
а мечтата е една –
рожбата си да прегърнете –
забравете за страха,
просто трябва да се върнете
към надеждата и вярата,
силата и любовта,
да заслужите подаръка
на Великата Съдба......
Коледата наближава.
Чакате ли вие всички
най-големия подарък –
Шуър Чек със две чертички?
Да, подаръци ще има -
за големи и деца.
Но през Новата година
Вярвайте във чудеса!
*
ornaico1    8. Kylie   

Миличко,
Исках да ти разкажа една приказка, но не приказка от 1001 нощ, а моята приказка.
Сурова зима беше живота ми досега, без слънце което да стопли ръцете, без обич която да сгрее сърцето. Пак идваше Коледа, но знаех, че чудеса стават само в приказките и нищо не очаквах и този път. Обичам този празник и купих най-красивите играчки за елха. Дойде време да я украся и започнах да ги вадя от кутията една по една. Взех първата топка, огледах се в нея и от там изплува една картина, една от моите мети! Видях как срещам, човека в моя живот, мъжът който ме прави щастлива, моята половинка. Закачих я на елхата и взех следващата. Изненадах се, там се появи друга картина. Направих подарък на моя любим, една малка снимка с едно малко туптящо сърчице. Една голяма въздишка се изплъзна от устата ми, една прятна топлина обля тялото ми. Поставих и тази играчка на елхата. Взех друга. На нея видях как един татко говори на корема на мама най-хубавите думи на света. Да... това бяха моите мечти, които трябваше да украсят не елхата, а моя живот! Взех следващата. От нея ми се усмихнаха две децки личица – НАЙ-КРАСИВИТЕ на света! Нямах търпение да видя какво има в другите играчки. Извадих ги всичките, а от там започнаха да ме връхлитат един след друг моменти от един мечтан живот. Децата растяха, а ние се радвахме на техния смях, техните бели, татко беше станал най-добрия майстор на шапки, а мама работеше в своето магазинче за цветя...
Украсих цялата елха. Остана само върха на елхата, който е в теб! Без него тази магия няма да стане реалност! Бъди моята коледна приказка БЕЗ КРАЙ!
*
ornaico1    9. Cvetee   

Това е моето Коледно Желание...


Едни детски очи, вперени в нас!
Едни детски ръце, протегнати с обич!
Едно малко сърчице за което ние сме целия свят,
а то за нас цяла Вселена!

Толкова много ли искаме...
*
ornaico1    10. Bebi   

От много време желанията ми се не сбъдват,
живея в свой измислен,бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам и малките неща.
Вървях по улиците със наведена глава,
оглеждам се и виждам красотта.
Празник е сега,ала не и в моята душа.
Да,Коледа е,сега трябва болката да ме напусне
и да избягам от реалната жестокост,
защото знам,че някой ще ме чуе в този мраз...........
Сълзите си ще скрия във душата,
защото днес е Коледа голяма.
Мъжът ми тихичко ми казва:
"Не спирай да мечтаеш.
Истински е онзи,който вярва в чудеса."
Да,можем да опитваме,отново и отново-
"Когато нещо трудно става"
"И когато нещо разруши се,ще градим наново,
то все по-силно в сърцето ни ще става"
И дълго взирайки се във нощта,
в небето с бялата луна,
откриваме своята звезда,
искряща с нежна светлина.
За чудо помолих от Коледа аз-
"Най-щастливата ме направи
и мечтите ми осъществи."
Да стана МАЙКА-ИСКАМ АЗ.
ТОВА Е КОЛЕДНАТА МИ МЕЧТА.
*
ornaico1    11. viki_vat   

Нещо в мен се пропука...и заболя! Счупи се с гръм и заваляха безброй
капчици...сълзи! Горещи, парещи, тъжни, бездиханни...хиляди, но сами.
Стопи се надеждата. Угаснаха усмивките. Умряха мечтите.
Остана само НИЩОТО - черно и грозно, зловещо и тегнещо.
Стенание... Вопъл... И пак мрак...
Събудих се. Беше тъмно, но не беше НИЩОТО... Беше красиво сумрачно, беше успокояващо
тъмно, беше загадъчно.
Прокрадна се лъч светлина. Проблесна и ме заслепи. Там някъде беше надеждата, там
някъде беше бъдещето, там някъде бяхме ние с нашите мечти и  копнежи... Там беше
НЕЩОТО! Това, което толкова дълго търсихме, това което толкова упорито преследвахме,
това на което толкова дълго се подчинявахме.
Там беше нашето щастие. Далечно може би, но достижимо.
Отворих очи. Пухкави бели облачета плуваха в кристално синьото небе, обгърнати от
мека розова пелена.
Някой се смееше... Не бях аз!!! Но някой все пак се смееше...
Протегнах ръце и докоснах НИЩОТО. То беше там...с цялата си мощ! На вече не ме
плашеше. Беше безсилно.
То беше там, но там бяха и мечтите ни. Далечни може би, но постижими!!!
*
ornaico1    12. didka_

Отново  идва коледа, а с  нея идва и нашата още по-голяма надежда.
Всяка година този период е най-тежкия за онези от нас които няма кога да зарадват с подаръци, не виждат  блясък в очите на така желаните деца.
Виждат единствено тъжните очи на любимия който гласно, а понякога и негласно се моли заедно с теб. Нека това е последната коледа която посрещаме сами.
Нека това е последната коледа с проблеми и за всички вас, без които ние нямаше да бъдем същите.
Искрено благодарим на целия форум, за това, че винаги има с кого да споделиш и да бъдеш разбран.
*
ornaico1    13. eterna

Четиринадесетата Коледа

By ETERNA

Денят преди Коледа е! Безброй светлинки наоколо. Опияняваща музика се носи отвсякъде. Звънти детски смях. Като в приказка! И в същото време толкова земно и истинско. Прибираме се вкъщи. Украсили сме коледната елха  като златна булка – панделки, свещички и … четиринадесет играчки. За всяка година от семейният ни живот по една. Прекрасна е. Поставяме подаръците под нея. За всекиго от семейството по един. С любов и желание избирахме всеки един от тях, та нали с тях показваме на близките си хора колко ги обичаме. Приготвям трапезата. Ухае вкусно. Струи любов от всяко ъгълче на стаята. Уж сме щастливи. Май щастливо-тъжни!!! Родителите ни пристигат. Сядаме на масата. Отново усмивки и смях. Но нищо не е в състояние да запълни дупките, който всеки от нас има в сърцето си. И това го чета в очите на родителите ни. Вече 14 години те са до нас и ни дават от своите сили, за да можем да продължим напред. Поклон пред вас мили Родители!!!
Време е за подаръците. Най-чаканият момент. Развълнувани сме. Отваряме с нетърпение пакетите. Благодарим си взаимно, прегръщаме се и си пожелаваме да продължим да вярваме в Доброто. Да продължим да вярваме, че единственият неотворен вече 14 години подарък под елхата, догодина ще намери своя притежател. Господи, не оставяй любовта ни да се пилее в пространството!
Честита Коледа!
*
ornaico1    14. sistur

Отново идва Коледа-вълшебното време на годината За мене тя е поредната Коледа с надежда за нещо вълшебно да ми се случи през следващата 2009 година.Тогава всеки,дори най-скептичният,дълбоко в душата си се надява,че ще стане чудо…че мечтата ще се сбъдне.Един мечтае за богатство,друг-за любов,трети просто иска близките му да са живи и здрави.Но всеки си пожелава нещо лично и съкровено във вълшебната нощ,загледан в сипещите се снежинки в бялата тишина навън и святкащите разноцветни лампички на коледното дърво . И  всеки вярва,че ще се сбъдне.Защото иначе за какво са мечтите?
И аз си мечтая нещо.Не,тази година желанието ми не е като досегашните.Тази година като че ли за първи път няма да мисля само за себе си.Сега искам нещо различно.Нещо голямо.Нещо за човека до мен.
Искам човека до мен най- сетне да може да се похвали без страх на целият свят, че ще има някой който да му каже най-накрая „ТАТКО”.Искам  да видя в очите му сълзи от радост, а не както до сега сълзи от мъка...Искам да няма самота,тъга и мъка в неговата душа. Искам щастието на този човек-моят съпруг да обгърне земята,така както снегът покрива мрачния пейзаж и го кара да заблести с хилядите искрици на отразените слънчеви лъчи. Искам светлината да достигне всяко кътче.

 

Искам тази светлина да угасва само за да отстъпи място на спокойствието в тъмнината.И то точно на тази нежна тъмнина,която така загадъчно ни се усмихва през прозореца в Коледната нощ.Тъмнината не е край.Тя е начало.Начало на надеждата за утрешния ден,на вярата,че той ще ни донесе повече,отколкото вчерашният ни е взел.А утрото?Какво по-хубаво от пробуждащ се ден,обещаващ още с изгрева си щастие?
Мечтите…дали се сбъдват по Коледа? Не зная…Но тази година ще проверя.И ако моята мечта се сбъдне,бъдете сигурни,че ще разберете.Най-малкото по усмивката на някой вечно намръщен.
 
Весела Коледа! И мечтайте!
*
ornaico1    15. теди.

Коледно желание
Идва Коледа... Празниците на домашния уют, на топлия семеен огън, на очакванията и надеждите за нещо добро и хубави неща през новата година. Но у нас Коледа не носи тази топлина...От 10 години си пожелаваме другата Коледа да не сме сами и нашият дом да се озари от детската усмивка. Само преди година усетихме това щастие, но беше твърде кратка радостта. Преминахме през отчаянието, безумната болка и по пътя сякаш поизгубихме вярата. С надежда очаквах днешния ден да видя отново мечтаните две чертички и отново си пожелавах старото Коледно желание – да имаме детенце. Но
днес... днес след поредния неуспех, след поредните сълзи и тъгата в очите, си пожелавам за нас  сила . Сила да се съхраним като семейство въпреки житейските несгоди и годините с несбъднати мечти, силата да се изправим и продължим напред след поредния неуспех, сила да дочакаме и прегърнем щастието, силата да постигнем мечтата си! И може би един ден, изчерпали всички възможности, да имаме силата да преосмислим живота си и да подарим любовта си на някое самотно, изоставено дете.
*
ornaico1    16. Maxi

(кликнете върху изображението за да прочетете стихчето на Maxi)

« Последна редакция: Декември 14, 2008, 01:44:20 am от Сдружение Зачатие »
*
ornaico1    17. Azzara

Моето наи-голямо Kоледно желаниe!

Моето най - голямо Kоледно желание е нещо много лично....
всъщност нещо което неможе да се купи с пари...
...нещо което от много дълго време си пожелавам.
За съжаление досега остава желанието ми неизпълнено.
 
И точно на Коледа расте това желание неизмерно.
Това, което си желая е най-естественото нещо на света...
но за мен една мечта,която не се изпълнява.
С голямо удоволствие бих се събудила и бих започнала да живея моята мечта.
Вече почти 3 години аз и моят съпруг си мечтаем за наше дете..
Но природата си има своите граници и ние стоим пред едно
препядствие, което неможем да преодолеем.
Нашaтa  желана рожба неможе да намери пътя към нас..
но надеждата остава, чудеса се случват, трябва самo  да повярваме.
 
Защо това е нашето Kоледно желание?
Защото с помоща на ин витро опложданетo  може да се усъществи!
Повече желания нямаме...
ръка за ръка да вървим и цялата си любов на едно малко съкровище да дарим
Ти си нашата надежда, нашата светлина..
Никой друг подарък неможе да ни донесе по голяма радост!
*
ornaico1    18. terzieva_

Коледно желание.
Декември е и наближава най- желания за мен празник Коледа. Знам, че на
Коледа стават чудеса и се надявам някой ден и моето чудо да се случи.
За трета Коледа подред ще си пожелая едно и също. Не искам подаръци
нито цветя, а едни малки очички да ме погледнат и с протягащи към мен
ръце да ми кажат „МАМО”. Желанието да имаме дете с любимия се роди в
нас преди повече от три години.След като две години преди това ми бяха
поставили диагноза поликистозни яйчници, започнах лечение и така
години наред сменяне на доктори,лечения и диагнози. Не съм очаквала,
че мога да съм толкова силна и да приемам една след друга диагнозите,
които ми поставяха. Лутах се и всеки път при настъпване на поредната
ми менструация изпадах в криза и в същия момент започваше отново
НАДЕЖДА и очакването до следващия път. За приятелите и семейството ми
съм винаги засмяната и привидно без проблеми жена, но много малко от
тях знаят колко страдание и мъка се таят в мойта душа. На 1 юни тази
година, на най-красивия празник „Деня на детето” аз пак бях изпаднала
в отчаяние, че и тази година нямам детенце, което да зарадвам. Съдбата
обаче беше благосклонна към мен и ми пусна малко светлина в тунела,
срещна ме със страхотните хора от фондация „Искам бебе” и по-точно с
Радина Велчева и Вера Вулджева. Благодарение на тяхната подкрепа и
куража, който ми дадоха се изправих на крака и взех да гледам
по-розово на живота. Макар, че тяхното пожелание тогава:”На 1 юни 2009
да се срещнем и да съм с поне едно бебе в ръце” няма да се случи, аз
знам, че ще дойде и моят 1 юни, в който ще имам детенце. Миналата
Коледа в баницата с късмети ми се падна: „малко юначе в люлката да
плаче” и си мислех, че това е мойта година и ще се случи чудото
„ДЕТЕ”. В края на годината сме пак сами, но тихичко се промъква една
Надежда, че тази Коледа ще е моята Коледа, че другата година късмета
няма да ми се изплъзне. Винаги съм била добра с хората и знам, че
Господ ще ме възнагради. За Коледа и Новата 2009 година си пожелавам
да видя мечтаните две чертички, да усетя как детето ми расте в
утробата, да изживея мъките и болките на раждането и накрая със сълзи
на очи и най-свидното ми на ръце да кажа - АЗ УСПЯХ!